Най-заетите хора в компанията ти: предизвикателства за благосъстояние, които работят за работещите родители

Всяка програма за благосъстояние тихомълком губи една група участници и в повечето компании това са работещите родители. Не защото родителите не се интересуват от здравето си — попитай който и да е родител на малко дете какво би дал за една нощ непрекъснат сън — а защото стандартните предизвикателства предполагат нещо, което родителите нямат: свободен прозорец в деня. Груповото бягане в 18:00 ч. съвпада с вземането на децата. Тренировката в обедната почивка заема единствения свободен половин час, който би могъл да отиде за разговор с педиатъра. Преходът през уикенда съвпада с рождения ден, футболния мач и пазаруването, което осигурява храна за цялото семейство.

Затова родителите поглеждат обявата за предизвикателството, правят си сметката за около четири секунди и не се записват. Рядко се оплакват. Просто тихо остават извън него, а в данните за участие в програмата се появява празнина точно там, където са хората с най-голяма нужда от възстановяване, движение и миг, в който отново да се почувстват себе си. Добрата новина е, че решението е най-вече в начина на организиране. Има и подходящ момент от годината за тази промяна, до който ще стигнем след малко.

Ден без свободни прозорци

Започни с това да приемеш сериозно деня на родителя като ограничение при планирането. Типично семейство с двама работещи родители и деца в училищна възраст се движи по график, прецизен като разписание на авиокомпания: ставане, хранене, обличане, приготвяне на обяд за училище, водене на децата, работа, вземане или организация на следучилищните занимания, вечеря, домашни, къпане, преговори за лягането и накрая остатък от вечерта, в който изборът е между прането, служебната поща, партньора и заспиването. В този ден няма прозорец с надпис „благосъстояние“. Няма свободен прозорец за каквото и да било. Всяко предизвикателство, което изисква нов отрязък от време, иска от родителя да го вземе отнякъде — а такова „отнякъде“ няма.

Затова добронамерените съвети за благосъстояние толкова често не достигат до родителите. „Просто отдели трийсет минути за себе си“ не е съвет, а сметка, която не излиза. Решението не е да се освобождава ново време. То е грижата за себе си да се свърже с времето, което вече съществува. Поведенческите учени наричат това надграждане на навици.

Погледни отново деня на родителя, но този път брои движението вместо минутите. Ходенето до училище и обратно — два пъти, защото децата трябва и да се вземат — е няколко хиляди крачки. Часът на детската площадка е клякания, напади, спринтове след изплъзнала се тротинетка и вдигане на дете до катерушката за четирийсети път. Носенето на заспало четиригодишно дете по стълбите е ходене с тежест, което би заслужило одобрение във всяка фитнес зала. Карането на колело с децата в събота е колоездене. Всичко това се брои, но повечето от него остава невидимо за програмите, изградени около идеята, че физическата активност е отделно, планирано занимание без деца.

Промяната в гледната точка, която си струва да възприемат и HR екипите, и самите родители, е следната: движението със семейството не е по-малко грижа за благосъстоянието. То е двойна грижа. Родителят, който води детето пеша на училище вместо с кола, получава крачките, а детето — навика, чистия въздух и десет минути спокоен разговор, които пътуването с кола никога не осигурява. Предизвикателство, което зачита ходенето до училище, не сваля летвата. То измерва реалното поведение, което наистина подобрява здравето, и междувременно тихо изгражда основата за следващото поколение.

Проблемът с чувството за вина

Има и втора, по-рядко обсъждана причина родителите да избягват предизвикателствата за благосъстояние и тя не е свързана с организацията. Това е вината. За родителя „времето за мен“ никога не е безплатно — някой друг поема грижите през това време. Бягането в 18:00 ч. означава партньорът да се справи сам с вечерята, баба или дядо да прекоси града или децата да прекарат още час пред екрана. Всяка дейност за благосъстояние, представена като бягство от семейния живот, има цена, която плаща семейството, и през повечето дни повечето родители решават, че тя е твърде висока. Програмите, които залагат на послания като „поглези се“, „заслужаваш го“, „отдели време за себе си“, неволно вдигат тази цена, защото карат заниманието да изглежда като лично удоволствие, което трябва да бъде оправдано.

Решението е същата промяна на гледната точка, погледната от другата страна. Дейностите, които включват децата, изобщо не носят чувство за вина. Никой не се чувства егоист заради семейна разходка с колело, ходене пеша до училище или двайсет минути гонене на топка в двора. Ако предизвикателството ти поощрява тези неща, не просто си премахнал пречката в графика — премахнал си и емоционалната пречка, която за много родители е била по-голямата от двете.

Принципи, които включват родителите

От всичко това следват няколко принципа, които си струва да прилагаш във всяко свое предизвикателство. Защото програма, която работи за хората с най-малко свободно време в компанията, работи за всички.

Първо, заложи толерантност към пропуските в самата структура. В месеца на всеки родител има седмица с ушна инфекция, седмица с училищно представление, седмица, в която всичко се обърква. Предизвикателство, което изисква трийсет перфектни дни, приключва за този родител на шестия ден и той няма да се включи в следващото. Цел за постоянство — например да постигнеш дневната си цел в петнайсет или двайсет от трийсет дни — казва на участниците от самото начало, че и несъвършените месеци се броят. Само този избор в организацията прави повече за участието на родителите от всякакви насърчителни послания, защото съответства на реалния им живот. Петнайсет дни с истински навик в един хаотичен месец не са занижен стандарт, а триумф, и структурата трябва да го показва. (Повече за това защо този подход работи ще намериш в психологията на поредиците.)

Второ, никога не насрочвай дейности за определен час. Събитията с фиксиран час — групови бягания, тренировки на живо, каквото и да е в обедната почивка — изключват всеки, който не може да присъства тогава, а родителите почти никога не могат. Предизвикателствата, в които дейността се зачита независимо кога се случва и на колко кратки части е разделена, са единственият формат, който се вписва в разпокъсан ден. Десет минути движение в 6:40 ч., ходенето до училище в 8:15 ч., детската площадка в 17:30 ч. — всичко се натрупва през деня, макар нито един от тези отрязъци да не прилича на тренировка.

Трето, сведи усилието за участие почти до нула. Родителите ще отделят на предизвикателството толкова внимание, колкото отделят на повечето неща извън семейството: около деветдесет секунди. Автоматичното проследяване от телефона в джоба им отчита крачките и разстоянието без никакви допълнителни действия. А за всичко останало ръчното въвеждане е най-добрият приятел на родителя — защото смарт часовникът е онова нещо, което така и не е било заредено и стои на нощното шкафче до невърнатата библиотечна книга. Предизвикателство, което позволява да запишеш по памет вчерашната семейна разходка или съня от изминалата нощ за десет секунди, докато пастата се вари, не позволява на седмиците, в които всичко се обърква, да се превърнат в седмици на отказване.

Формати, които работят на практика

Ето няколко конкретни формата, които следват горните принципи. Предизвикателство с крачки до училище: обикновено предизвикателство с крачки, но представено при старта с акцент върху ходенето до училище — крачките се броят по всяко време, а посланието просто показва на родителите, че обичайното им ежедневие вече е участие. Този подход не струва почти нищо, но прави разликата между „още едно предизвикателство, в което не мога да участвам“ и „чакай, аз вече правя това“. Покана за семейна снимка през уикенда: използвай чата на предизвикателството, за да поканиш участниците да споделят снимки на движение с децата — разходката с колело, експедицията до купчината листа, разходката с цопане в локви. Родители, които никога не биха публикували селфи от фитнеса, ще публикуват купчината листа, а чатът ще се изпълни с версия на фирмената култура, в която те наистина се разпознават. Месец на постоянството: всеки ежедневен навик — вода, сън, време навън, десет минути движение — с постижима цел за брой дни от месеца, стартиран при промяна на ежедневния режим и изрично представен като съобразен с живота на родителите.

И още един формат, който лесно се пропуска: частното предизвикателство като лично пространство за родителя. Родителят може да създаде малко частно предизвикателство за до 10 души — само за семейството или за няколко колеги родители — с цел, която отговаря на реалния им живот, успоредно с предизвикателствата на компанията. Понякога общофирмената класация просто е с неподходящ мащаб за човек, чиято победа този месец са пет ходения пеша до училище седмично. Тогава правилният избор е собствено предизвикателство сред хора със същите ограничения. Нашето ръководство за семейно фитнес предизвикателство показва как да го създадеш.

Кога да започнеш: при смяна на режима

Началото на учебната година е единственият момент в годината, когато ежедневният режим на всеки родител се разрушава и изгражда наново наведнъж. Нови часове за ставане, нови маршрути, нова организация за вземане на децата: целият семеен график е като невтвърден цимент за около три седмици. Изследванията на навиците подкрепят използването на този период. В полеви експеримент, ръководен от изследователи от University of Bath, интервенция за промяна на ежедневното поведение е дала по-добри резултати при хора, преместили се в нов дом през предходните три месеца, отколкото при хора с установено ежедневие. Причината е, че нарушаването на режима прави старите навици по-податливи на промяна. Навик за благосъстояние, въведен, докато циментът още не е стегнал — ходенето до училище, десетте минути след оставянето на децата, по-ранното лягане, което учебната година така или иначе налага — се вгражда в ежедневието и остава там и през ноември. Същият навик, въведен месец по-късно, се бори с вече втвърден график. Ако си пропуснал септември, следващите възможности са връщането от зимната ваканция през януари и преминаването към летния режим, а ефектът на новото начало работи в твоя полза при всяка от тях.

И накрая — няколко думи към HR екипите. Родителите няма да ви кажат, че програмата ги изключва. Те са групата, която най-рядко се оплаква и най-често просто липсва в данните за участие — нямат излишна енергия за обратна връзка и цял живот са се упражнявали тихо да се приспособяват към неща, които не са създадени за тях. Затова не чакай оплакване. Виж кой се включва в предизвикателствата ти, забележи празнината и промени формата с мисъл за най-заетите хора в компанията. Тогава участието се увеличава точно в групата, която си губил неусетно — а често се засилва и нещо по-трудно за измерване: усещането на родителите, че компанията вижда истинския им живот.

Предизвикателства за родители в YuMuuv

Всичко това лесно се прилага в YuMuuv. Крачките и разстоянието се синхронизират автоматично от телефона, така че не са нужни устройство за носене или стриктно зареждане. Сън, Пиене на вода, Време на открито и други навици, които се вписват в семейния живот, са дейности с ръчно въвеждане в списъка с дейности за предизвикателства и се записват за секунди с бутона +Дневник. Когато създаваш предизвикателство, избери дневна цел и посочи в началното съобщение, че крайната цел е тя да бъде постигната в петнайсет или двайсет от трийсет дни. Чатът на предизвикателството е мястото за семейните снимки от уикенда, а частните предизвикателства дават на родителите собствено пространство с мащаба на семейството. Нищо от това не удължава деня на родителя. Просто гарантира, че грижата за благосъстоянието, която вече е част от живота му, най-сетне се зачита.

За още идеи, които работят и извън фитнеса, разгледай нашите предизвикателства за благосъстояние без фитнес и научи защо сънят има място в програмата ти за благосъстояние.

Искаш програма, която работи за най-заетите хора в екипа ти? Запази демонстрация на YuMuuv и ще ти помогнем да създадеш предизвикателства, съобразени с родителите.