Септември без кола: предизвикателството за пътуване до работа, от което екипът ти не знаеше, че има нужда

Някои формати никога няма да заменят предизвикателството с крачки, но вдъхновяват активните служители, които вече са го минали три пъти (Клубът на 100-те лицеви опори е един такъв пример). „Септември без кола“ е друг и изобщо не прилича на фитнес предизвикателство: целта е да стигнеш до работа без кола.

Моментът не е избран случайно. Световният ден без автомобили е на 22 септември, което дава на предизвикателството готова отправна дата, а самият септември всъщност е най-подходящият месец за пътуване до работа в голяма част от САЩ и Европа. Горещините са отминали, заледяванията още не са дошли, сутрините са достатъчно светли за ходене пеша, а началото на учебната година така или иначе връща всички към установен ритъм. Ако има месец, в който някой би опитал за първи път да отиде до офиса с колело, това е той. Европейската седмица на мобилността също се провежда всяка година от 16 до 22 септември и завършва с Деня без автомобили. Ако септември вече е минал, май (Националният месец на велосипеда в САЩ) или първите топли пролетни седмици са също толкова подходящи.

И нека сме наясно още отначало, защото това е важно за начина, по който ще го представиш: това е нишово предизвикателство с доброволно участие, а не инициатива за масово включване. За ангажиране на цялата компания продължавай да разчиташ на крачките, минутите упражнения и разстоянието — формати, в които всеки може да участва отвсякъде. „Септември без кола“ е за онези служители, за които друг начин на пътуване до работа наистина е възможен, и не изисква нищо от останалите. Организирай го успоредно с основната си програма, а не вместо нея.

Пътят до работа е идеален за нов навик

Защо изобщо предизвикателство за пътуване до работа заслужава място в календара за благосъстояние, след като звучи повече като екологична инициатива, отколкото като здравна? Почти всеки съвет за повече движение се проваля по една и съща причина: кара хората да намерят свободно време в ден, в който такова няма. Отиди на фитнес, разходи се в обедната почивка, прави упражнения сутрин — всяко от тези неща е нов ангажимент, който се конкурира с всичко останало в натовареното ежедневие. А новите ангажименти губят.

Пътуването до работа е различно. То вече съществува. Случва се два пъти на ден, пет дни в седмицата, независимо дали искаш, или не. Когато замениш дори част от времето в колата с ходене, колоездене или комбинация от ходене, градски транспорт и още ходене, вграждаш движение във време, което вече е отделено. Това е надграждане на навици в най-чист вид: новото поведение не изисква нов подсещащ сигнал, воля или запис в календара, защото самото пътуване е сигналът. А ползите за здравето са реални. В британско проучване с над 260 000 пътуващи до работа хората, които ходят на работа с велосипед, са имали с 41% по-нисък риск от смърт по каквато и да е причина за период от около пет години в сравнение с пътуващите с кола или обществен транспорт.

Има полза и за настроението. Всеки, който е заменил двайсет минути взиране в стопове с двайсет минути движение на сутрешен въздух, ще ти го разкаже и без да питаш. В известно проучване, в което работещи жени оценяват как се чувстват през различните части на деня си, сутрешното пътуване до работа се оказва най-неприятното занимание. Предизвикателство, което прехвърля дори няколко пътувания на човек от колата към тротоара или велоалеята, променя начина, по който започва работният ден.

Форматът: брой дни, не мили

Правилата са умишлено прости. Това е предизвикателство с ръчно въвеждане и една мерна единица: ден без кола. Всеки ден, в който стигнеш до работа — или преминеш през деня си, за което след малко — без да шофираш сам в кола, го записваш. Колелото се брои. Ходенето пеша се брои. Автобус, влак, трамвай, метро, ферибот — всички се броят. Споделеното пътуване също се брои, защото целта е по-малко самостоятелни пътувания с кола, а не пълно отричане на автомобилите. Комбинирано пътуване, при което шофираш до буферен паркинг и продължаваш с влак, също се брои. Записваш избор, а не тренировка, така че няма нищо за синхронизиране и не ти трябва смарт устройство.

Подходящата цел е просто брой дни, а правилният брой е по-нисък, отколкото ти подсказва интуицията. За екип в САЩ общо осем дни без кола за месеца е добър баланс: около два дни седмично — достатъчно амбициозно, за да изисква съзнателно усилие, но и достатъчно гъвкаво, така че дъждовна седмица или ден с водене на деца до училище да не сложат край на ничие участие. За офиса ти в Амстердам или Копенхаген осем дни ще са детска игра и в това няма нищо лошо. Градските екипи в Европа могат да се целят в петнайсет или осемнайсет дни. Можеш и да добавиш класация по държави и да се насладиш на неизбежните закачки между офисите в Денвър и Берлин.

За хората на хибриден или дистанционен режим е нужна изрична адаптация, посочена в описанието на предизвикателството, за да не се налага никой да пита: в дните без пътуване до работа се брои и ден, в който вършиш ежедневните си задачи без кола. Отишъл си пеша до магазина, с колело до аптеката, прибрал си децата от училище пеша или просто си оставил колата паркирана цял ден — запиши го. Навикът, който изграждаш, е „помисли дали това пътуване изисква кола“. И този навик е също толкова ценен в сряда, когато работиш от вкъщи, колкото във вторник, когато си в офиса.

Един ден отваря вратата

Най-интересното при пътуването до работа без кола не е какво дава на хората, които вече го правят. А какво се случва с онези, които го пробват веднъж.

Повечето хора, които никога не са ходили на работа с колело или обществен транспорт, си го представят значително по-зле, отколкото е в действителност — мислят за потта, дъжда, разправиите, времето. И само тази представа е достатъчна, за да ги задържи в колата години наред. После нещо ги подтиква да опитат само веднъж и голяма част от тях се връщат с един и същ разказ: беше по-малко ужасно, отколкото очаквах, а на моменти дори приятно. Пътуването с колело е било петнайсет минути, не четирийсет. Влакът им е дал трийсет минути за четене, каквито не са имали от десетилетие. Пристигнали са бодри, а не изнервени.

Не всеки променя навика си. Много хора пробват веднъж, решават, че колата е по-подходяща за живота им, и това е напълно добър резултат — направили са информиран избор, вместо да действат по подразбиране. Но почти всички, които променят начина си на пътуване, минават през една и съща врата: един пробен опит без голям залог. Точно за това всъщност служи предизвикателството. „Осем дни без кола“ не е същинската цел; това е удобен повод да опиташ веднъж, докато колегите ти правят същото, в приятна септемврийска сутрин и с класация, която те чака. Предизвикателството създава първи опити, а именно при тях навиците за пътуване започват да се променят.

Парите и въздухът си струва да се споменат, но нека останат на заден план. При сегашните цени на горивата в САЩ двупосочно пътуване до работа от двайсет мили струва осезаема сума всеки ден, още преди да броиш паркирането, а европейците плащат значително повече за литър. Осем дни без кола се превръщат в видима сума до края на месеца. Транспортът е и най-големият източник на емисии на парникови газове в САЩ, а самостоятелното пътуване до работа с кола има голям дял в тях — точно затова съществува Световният ден без автомобили. И двата аргумента са верни и полезни, но нито един няма да качи някого на колело в 7:00 ч. така, както „екипът ми разчита на мен, а и се оказа, че ми харесва“. Постави преживяването на първо място, а спестяванията и по-малкия екологичен отпечатък остави като бонус.

Бъди честен за колата

Сега идва уточнението, за което всеки отговорник за благосъстоянието в САЩ вече си мисли и което трябва да кажеш открито в съобщението за старта: за много американци няма алтернатива за пътуването до работа. Офисът е на трийсет мили по магистрала, в района няма удобен обществен транспорт, а пътищата между дома и работата никога не са били предвидени за човек извън превозно средство. Да кажеш на тези служители да идват с колело не е вдъхновяващо, а обидно. Именно затова представяме това като нишово предизвикателство с доброволно участие, а не като кампания за цялата компания. Никой не бива да се чувства осъждан за начин на пътуване, който инфраструктурата е избрала вместо него десетилетия преди да започне тази работа.

Но има и междинни варианти, които си струва да споменеш, защото „в духа на предизвикателството“ е напълно валидна категория. Да паркираш в най-далечния край на паркинга и да изминеш последните десет минути пеша. Да отидеш с кола до дома на колега и да продължите заедно. Да замениш едната посока с обществен транспорт. Да отидеш на работа с кола, но да я оставиш паркирана за всички други задачи през седмицата. Ако културата около предизвикателствата ви е здравословна, хората ще записват добросъвестно тези частични варианти, в чата пак ще ги насърчават, а основният навик — да поставяш под въпрос обичайния начин на пътуване — ще достигне и до хора, които строгият вариант никога не би привлякъл.

Една бележка за безопасността, която трябва да присъства във всяко съобщение за старта: всеки, който кара колело, трябва да кара така, сякаш му е първата седмица, защото за мнозина ще бъде точно така. Каска, включени светлини дори през деня, по-спокойни улици вместо по-бързите, дори маршрутът да е по-дълъг, и пробно минаване по него през уикенда, преди да се впуснеш в понеделнишкия трафик. Септември подарява хубаво време, но все пак най-важното е да пристигнеш невредим.

Превърни го в отборна игра

Индивидуалната цел дава на всеки собствена финална линия, но форматът става още по-добър, когато добавиш и обща цел: 200 дни без кола за цялата компания през месеца или друг брой, подходящ за размера на екипа ти. Всеки записан ден увеличава общия резултат, така че човекът, който успее да постигне само три дни без кола, има видим принос от три дни, вместо да се окаже в дъното на класацията. Общите цели запазват приятелската атмосфера на нишовите предизвикателства, вместо да ги превръщат в състезание между двамата души, които и без това ходят навсякъде с колело (повече за този баланс в защо приятелската надпревара работи).

А това предизвикателство изпълва чата с живот като почти никое друго. Стойката за велосипеди, която за първи път мистериозно е пълна. Изгревът по пешеходен маршрут на колега, за който никой не е подозирал. Книгата, която някой е довършил във влака. Ужасното сутрешно селфи на компанията, пътуваща с една кола. Предизвикателството с крачки създава числа; предизвикателството за пътуване до работа показва как хората живеят малко по-различно. Именно това прави чата място, което си струва да отваряш.

„Септември без кола“ в YuMuuv

Дните без кола са една от ръчно въвежданите активности в списъка с активности за предизвикателства в YuMuuv: участниците записват всеки ден, който отговаря на условията, с бутона +Дневник, без смарт устройство или проследяване. Когато създаваш предизвикателството:

• Индивидуална цел: обща цел от осем дни без кола за месеца или повече за градове с развита велосипедна култура.
• Общ резултат за компанията: включи колективната цел, така че всеки записан ден да увеличава един общ резултат.
• Надпревара между офисите: добави класация по екипи или държави и използвай средна стойност (AVG), за да не определя размерът на офиса крайния резултат.
• Настройки: разреши ръчното въвеждане, задай дневен лимит от един ден на човек и остави чата на предизвикателството включен за снимките на пълните велостойки.

Настройването отнема няколко минути, а 22 септември е готова отправна дата. Предизвикателството с крачки ще си е там и следващия месец; за един месец дай на активната част от екипа си причина да погледне сутринта по различен начин. За още формати отвъд крачките виж нашите предизвикателства за благосъстояние без фитнес насоченост.

Искаш да организираш предизвикателство за пътуване до работа? Запази демонстрация на YuMuuv и ще ти помогнем да го настроиш.