Тенденции в благосъстоянието на работното място: пет културни промени в програмите

Статиите за тенденциите в корпоративното благосъстояние имат проблем с доверието и браншът сам си го е заслужил. Всеки сезон носи нови прогнози, украсени с привидно точни проценти, много от които водят до анкета на доставчик, създадена да продава точно онова, което се предвижда. Затова нека уточним какво представлява тази статия: не прогноза, изградена върху измислена статистика, а описание на посоката, която виждаме от нашата позиция — в разговорите между HR ръководителите, във въпросите на купувачите и в начина, по който програмите в собствената ни платформа се създават различно спрямо преди две години.

Открояват се пет тенденции в благосъстоянието на работното място. Нито една не е нова джаджа или непозната активност. Всички са промени в начина, по който организациите мислят за благосъстоянието: по-незабележими, структурни и според нас много по-значими от поредната технология за възстановяване, рекламирана това тримесечие. Ако управляваш такава програма, всяка тенденция предлага нещо, което можеш да направиш по различен начин през следващите няколко месеца.

1. От придобивки към ритъм

Първата промяна е постепенното отстъпление на еднократните събития за благосъстояние. Години наред обичайният подход беше епизодичен: предизвикателство с крачки през януари, уебинар за месеца на осведомеността за психичното здраве, кошница с плодове — и готово. Всяко събитие водеше до малък скок в активността, снимка за интранета и след това затишие до следващия повод.

Двигателят на промяната е натрупаното разочарование. HR ръководителите са организирали достатъчно еднократни събития, за да разпознаят модела в собствените си данни: скок, спад, тишина. Промяната в поведението не се поддържа само с редки стимули и всеки, опитвал да влезе във форма с еднократен изблик на новогодишен ентусиазъм, го знае от личен опит.

На практика промяната прилича повече на календар, отколкото на плакат: постоянен ритъм от предизвикателства през годината, всяко преливащо в следващото, с теми според сезона. Повече движение, когато времето помага, сън и възстановяване, когато дните се скъсят, и нещо леко и социално между тях. Навиците се закрепват за неща, които се повтарят, а ритъмът им дава такава опора. Нашата анкета сред организаторите на програми за благосъстояние сочи в същата посока: 70% от организациите предпочитат да провеждат предизвикателства всеки месец.

Конкретната стъпка: преди да стартираш каквото и да е, очертай следващите шест месеца като поредица, вместо да избираш едно-единствено събитие. Дори приблизителен ритъм — едно основно предизвикателство на всеки четири до шест седмици с редуване на теми за физическа активност и други аспекти на благосъстоянието — ще даде по-добър резултат от по-впечатляващо еднократно събитие, защото второто предизвикателство наследява участниците, привлечени от първото. Нашият календар за благосъстояние на служителите ти дава отправна точка месец по месец.

2. Възстановяването става показател

Втората промяна е навлизането на почивката в програми, които преди измерваха само усилието. Корпоративното благосъстояние се разви като подход, насочен към движението — крачки, тренировки, километри — и дълго време негласното му послание беше, че повече активност означава по-добро благосъстояние. Това послание тихо отстъпва.

Причината е преосмислянето на прегарянето, през което повечето отрасли преминаха под някаква форма. Организациите, видели как способни хора стигат до пълно изтощение, научиха, че добрите резултати идват от цикъла на усилие и възстановяване, а не само от усилието. Научиха и че програма, която поощрява единствено усилието, засилва културата, която уж трябва да балансира. Говоренето за възстановяване, отдавна утвърдено в елитния спорт, навлезе в ежедневния професионален живот.

На практика това означава предизвикателствата за сън да стоят редом с тези за крачки и да се приемат също толкова сериозно, минутите осъзнатост да се зачитат наравно с минутите упражнения, а в есенния календар след активния септември да идва октомври, посветен на възстановяването. Самата последователност показва на служителите, че и двете половини на цикъла имат значение.

Конкретната стъпка: добави едно предизвикателство за възстановяване в календара си и го популяризирай със същите усилия като състезание по крачки. Предизвикателство за сън през октомври или ноември, когато по-кратките дни правят темата естествено актуална, е очевидният избор — ето как да организираш такова, на което хората имат доверие. После виж кой се включва. В много програми то достига до хора, които предизвикателствата за движение никога не са привличали.

3. Участие без светлината на прожекторите

Третата промяна е отдавна закъсняла: програмите създават по-ненатрапчиви начини за участие, след като години наред се приемаше, че публичното съревнование работи за всички.

Класическият формат е публична класация и за част от служителите той е точно на място: зареждащ, социален, дори леко пристрастяващ. Но организаторите, които се вглеждат по-внимателно, постоянно откриват едно и също: състезателно ядро, което се включва във всичко, и по-тихо мнозинство, което е участвало веднъж, видяло е името си към дъното на таблицата и не се е върнало. За тези хора класацията не е мотиватор, а малък, повтарящ се повод за неудобство, на който реагират с отказ от участие. Стремежът към приобщаване не е отстъпчивост. Той е въпрос на сметка: програма, която работи само за най-състезателно настроените, не изпълнява истинската си задача — здравето на всички служители.

На практика по-ненатрапчивият подход означава избор, а не една-единствена арена. Лични дневни цели, при които успехът се измерва спрямо теб самия, а не спрямо колега, който редовно бяга маратони. Отборни формати, оценявани по средни стойности, при които индивидуалният резултат на никого не е във фокуса. Общи цели, за които всички допринасят заедно. Частни предизвикателства за малки групи, които предпочитат да участват сред приятели. Състезателният подход не изчезва — просто престава да е единственият начин за включване. За случаите, когато съревнованието помага, виж защо приятелското съревнование работи.

Конкретната стъпка: проведи следващото си предизвикателство в два варианта: обичайната класация за онези, които се мотивират от нея, и успоредно с нея колективен вариант или вариант със среден отборен резултат, при който индивидуалното класиране не е на преден план. После сравни общото участие с последното предизвикателство, което е разчитало само на класация. Обикновено сравнението говори само за себе си.

4. Ефект и извън офиса

Четвъртата промяна се случва по границите на програмата, където навиците, изградени на работа, се пренасят в живота извън нея, а организациите започват да гледат на това като на предимство, а не като на незначителен страничен ефект.

Една от причините е хибридната работа, която разми границата между работата и дома за милиони хора. Програма, насочена само към служебната половина от този слят живот, изглежда все по-изкуствена. Друга причина е обикновената логика на навиците. Човек, който си изгради навик да ходи пеша чрез служебно предизвикателство, не се разхожда само заради работодателя си. Той взема партньора си на вечерната обиколка и навикът става част от живота у дома, а не просто служебна придобивка.

На практика това са предизвикателства, замислени да се пренасят вкъщи: време на открито, хранене без екрани, водене на дневник на благодарността — дейности, в които участието естествено включва хората, с които живееш. Основната идея е проста: служител с по-здравословен живот у дома идва и на работа в по-добро състояние, така че този ефект никога не е бил извън интересите на програмата.

Конкретната стъпка: избери едно предизвикателство с тема, която по замисъл може да бъде споделена със семейството — времето на открито и храненето без екрани са подходящи за сезона — и посочи в съобщението за старта, че е предназначено за участие заедно с хората у дома. Това не струва нищо и превръща програмата от още един ангажимент в нещо, което излиза извън офиса. За вариант за цялото домакинство виж ръководството ни за семейно фитнес предизвикателство.

5. Доказателства вместо обещания

Петата промяна е най-неприятната за доставчиците, което е добър знак, че е реална: купувачите спряха да приемат традиционните търговски сметки на бранша на доверие.

Години наред програмите за благосъстояние се продаваха с обещания за впечатляваща възвръщаемост. Най-цитираната стойност идва от обзор от 2010 г., според който медицинските разходи намаляват с около 3,27 $ за всеки похарчен долар, но той се основава предимно на нерандомизирани проучвания. Когато изследователи провериха програма на работното място в рандомизирано проучване, служителите съобщиха за по-здравословно поведение, но след 18 месеца нямаше значими разлики в клиничните показатели, отсъствията или представянето на работа. По-ограничените бюджети и по-добрите аналитични умения на HR екипите довършиха промяната: финансовите отдели вече питат откъде идват числата.

На практика въпросите се промениха. Не „колко пъти се възвръща инвестицията“, а „какъв дял от служителите действително участваха миналия месец“, „колко се върнаха за следващото предизвикателство“ и „покажете ми кривата на ангажираност, включително спада след старта“. Организаторите на свой ред отчитат скромни, защитими резултати — участие, постоянство, обратна връзка — вместо да твърдят, че едно предизвикателство с крачки е променило разходите за здравеопазване. Тази сдържаност укрепва сферата: скромно число, на което финансовият директор вярва, струва повече от впечатляващо число, на което никой не вярва.

Конкретната стъпка: преди да стартира следващата ти програма, реши какво ще отчетеш накрая и се ангажирай да го направиш, независимо дали резултатите те представят в добра светлина: реално участие, реално завършване, реален дял на завръщащите се участници в следващи предизвикателства. Ако днес не можеш да получиш тези данни надеждно, по-добре да го знаеш сега, отколкото при обсъждането на бюджета. Списъкът ни с често срещани проблеми в програмите за благосъстояние разглежда обичайните пречки.

Общата нишка в петте промени

Погледнати заедно, петте промени са една промяна от пет гледни точки: корпоративното благосъстояние съзрява. Ритъм вместо показни акции, възстановяване редом с усилието, възможности за тихото мнозинство, програми, които признават, че хората имат и дом, и твърдения, които финансовият директор може да провери. Всяка от тях е крачка от благосъстоянието като спектакъл към благосъстоянието като инфраструктура: по-малко фотогенично, по-трудно за шумно представяне и с много по-голям шанс да продължава да работи и през февруари.

Мястото на YuMuuv

YuMuuv е създаден именно за посоката, която очертават тези промени. Можеш да планираш календар с предизвикателства вместо еднократни събития и да провеждаш предизвикателства за сън и осъзнатост успоредно с форматите за движение — виж пълния списък с активности. За по-ненатрапчиво участие има дневни цели, общи цели и отборни класации, които могат да използват средни стойности вместо сборове. За пренасяне на навиците у дома има предизвикателства с ръчно отчитане, като време на открито и хранене без екрани, както и частни предизвикателства, в които могат да се включат до 10 души, включително хора извън компанията. Нищо от това не определя стратегията вместо теб, но ако това е посоката, в която искаш да развиваш програмата си, инструментите не бива да са пречката.

Планираш следващия сезон? Запази демонстрация на YuMuuv и ще ти помогнем да очертаеш ритъм от предизвикателства за следващите шест месеца.