Ефектът на предизвикателствата: защо приятелската надпревара води до истинска промяна
Всичко започва с едно съобщение: "Отборното предизвикателство започва в понеделник. Крачки, движение и повод за хвалба. Без оправдания." До сряда чатът вече кипи. Хората сравняват маршрути, разменят плейлисти и на шега обвиняват колегите си, че разхождат кучето по два пъти само заради точките. До петък отделът по човешки ресурси вече няма нужда да изпраща напомняния, защото хората си напомнят взаимно. Това е ефектът на предизвикателствата: малка обща цел, която води до истинска колективна промяна. Ето психологическото обяснение защо приятелската надпревара е полезна за благосъстоянието на служителите и как да създадеш предизвикателства, които запазват приятелския дух.
Table of Contents
Какво става, когато се състезаваме (по малко)
Психолозите изучават това повече от век. През 1898 г. Norman Triplett забелязва, че велосипедистите карат по-бързо в компанията на други, отколкото сами, а през 60-те години на XX век Robert Zajonc показва, че присъствието на други хора обикновено подобрява представянето при прости, добре усвоени задачи. А ходенето е едно от най-простите и добре усвоени действия.
Когато хората виждат усилията си отразени в класация, лента за напредък или насърчение от съотборник, те вече не им се струват невидими. С времето видимите усилия могат да променят начина, по който се възприемаме: не просто ходим повече, а започваме да виждаме себе си като активни хора.
Съвременните проучвания потвърждават това. В рандомизираното проучване STEP UP на University of Pennsylvania добавянето на игрови елементи и социални стимули към проследяването на крачките увеличава активността; по време на програмата състезателната група прави около 920 крачки повече на ден от контролната група (Patel и съавт., JAMA Internal Medicine, 2019).
Видимият напредък кара хората да продължават
Предизвикателствата работят най-добре, когато напредъкът е чест и видим. Дългите, неясни инициативи губят инерция, защото им липсва ритъм; кратките предизвикателства със седмични междинни цели правят успеха по-близък. Не е нужно хората да се стараят повече, а успехът да им се струва по-близо. За науката за мозъка, наградите и мотивацията виж допаминовия ефект, а за ползите от кратките формати — защо кратките предизвикателства работят.
Състезание или обща цел
Корпоративните програми за благосъстояние често надценяват колко важна е победата за хората. Повечето служители не искат да побеждават колегите си; искат да са част от нещо, което се развива. Затова отборните и общите цели са толкова ефективни: "Победих те" се превръща в "Успяхме заедно".
Реални примери от клиенти на YuMuuv:
- Windrose отчита в лятното си предизвикателство с крачки само отборните резултати, със смесени отбори от различни отдели, и заедно изминават разстоянието от Берлин до Токио (прочети историята).
- DHR Global използва отбори от цял свят, съставени на случаен принцип, и обща цел за крачки, за да свързва служителите си в над 50 офиса (прочети историята).
- Richcroft превръща приятелската надпревара в движение, обхващащо екипите на организацията с нестопанска цел (прочети историята).
Силата на малкия залог
Предизвикателствата с висок залог, скъпи награди и стриктно проследяване могат да имат обратен ефект. Натискът кара хората да се включат в краткосрочен план, но да избягват участието в дългосрочен, и засилва изкушението да манипулират резултатите. Психолозите наричат част от това ефект на свръхоправданието: когато външната награда засенчи самата дейност, вътрешната мотивация може да отслабне.
Предизвикателствата с малък залог и силен социален заряд обикновено поддържат интереса по-дълго. Публична похвала, отборна класация или обобщение от типа "Вижте какво постигнахме" често имат по-голям ефект от голяма парична награда. Ако все пак предлагаш награди, нека те стигнат до повече хора; виж наградите в предизвикателствата за благосъстояние и как да създадеш култура, в която никой не мами.
Защо движението заедно ни сближава
Във всяка организация има невидими стени между отдели, длъжности и йерархични нива. Споделеното движение неусетно ги събаря. Когато финансовият директор и служител от обслужването на клиенти сравняват разходките си през уикенда в чата на предизвикателството, това е изграждане на фирмена култура под формата на физическа активност.
И това е подкрепено от изследвания. В експерименти в Stanford хората, които ходят в крачка или се движат в синхрон с други, след това си сътрудничат повече от онези, които не го правят (Wiltermuth и Heath, Psychological Science, 2009). Общият ритъм създава усещане, че сме в един отбор. Естествен страничен ефект: повече срещи в движение.
Съставките на страхотното предизвикателство
| Съставка | Как изглежда на практика |
|---|---|
| Яснота | Една запомняща се цел: "Нека заедно направим 1 милион крачки този месец" |
| Приобщаване | Дейности, достъпни за всички (ходене, минути упражнения, осъзнатост), и справедливо отборно точкуване |
| Видимост | Класации, новини за напредъка и снимки в чата на предизвикателството |
| Признание | Публични похвали за постоянство, подобрение и отборен дух, не само за първото място |
| Завършек | Ясен финал и общо обобщение на постигнатото от групата |
За да превърнеш тези съставки в публикации, които хората следят, прочети как да разкажеш историята на предизвикателството си за благосъстояние.
Как надпреварата да остане приятелска
- Използвай средни отборни резултати, когато отборите са с различен брой участници, за да не са ощетени по-малките.
- Задай дневен лимит за всеки участник, така че един маратонски ден да не решава крайния резултат.
- Предложи варианти без състезание: общите цели и дневните задачи позволяват на хората да участват без класиране. Виж предизвикателства за служители, които не обичат състезанията.
- Никога не засрамвай хората в дъното на класацията. Вместо това отбелязвай усилията и напредъка им.
Когато предизвикателствата се провалят: поуките
Някои предизвикателства се провалят, защото целта е неясна; други — защото участието изглежда задължително. Поуката обикновено е една и съща: грижата за благосъстоянието работи, когато е доброволна, видима и споделена. Екипите, които най-успешно преодоляват неуспеха, правят кратко обсъждане, питат участниците какво им е било приятно, а не само какво е проработило, и използват обратната връзка, за да подобрят следващото предизвикателство.
Най-важното
Приятелската надпревара не е за това да надминеш колегите си. Тя напомня на хората, че промяната е по-приятна, когато е споделена. Истинският напредък не е състезание, а ритъм, и когато екипите се движат в ритъм, организациите вървят напред. Готов ли си да започнеш свое предизвикателство? Запази демонстрация на YuMuuv.
